Как може сигурността с нулево доверие да предотврати атаки на рансъмуер?

Дигиталната трансформация и промените в работните модели промениха драстично киберсигурността. Служителите трябва да работят дистанционно и да имат достъп до данни извън корпоративната мрежа. Същите данни се споделят и с външни сътрудници като партньори и доставчици.

Процесът на преместване на данни от локален модел към хибридна среда често е доходоносна примамка за нападателите да експлоатират и компрометират цялата мрежова сигурност.

Днес организациите се нуждаят от модел на сигурност, който може да се адаптира към сложността на работната среда след пандемията и отдалечената работна сила. Този нов подход трябва да може да защити устройства, приложения и данни, независимо от тяхното местоположение. Това е възможно чрез приемане на модел за сигурност с нулево доверие.

И така, какъв е моделът за сигурност с нулево доверие? Нека разберем с Quantrimang.com чрез следната статия!.

Какво представлява моделът за сигурност с нулево доверие?

Традиционният модел за мрежова сигурност се доверява на всеки потребител и устройство в мрежата. Присъщият проблем на този подход е, че след като киберпрестъпниците получат достъп до мрежата, те могат да се движат свободно през вътрешните системи без много съпротива.

От друга страна, архитектурата за сигурност с нулево доверие гледа на всички и всичко като на враждебност. Терминът „Нулево доверие“ е измислен за първи път през 2010 г. от Джон Киндерваг – анализатор във Forrester Research – и е изграден върху основния принцип никога да не се доверявате на никого и винаги да проверявате всичко.

Моделът Zero-Trust изисква стриктна проверка на самоличността на всички потребители и устройства, преди да им се предостави достъп до ресурси, независимо дали са в или извън мрежата.

Принципи на рамката с нулево доверие

Zero-Trust е стратегия, чрез която мрежовите администратори могат да изградят екосистема за сигурност

Моделът за сигурност Zero-Trust не е единична технология или решение. Вместо това, това е стратегия, чрез която мрежовите администратори могат да изградят екосистема за сигурност. По-долу са дадени някои принципи на архитектурата за сигурност с нулево доверие.

1. Непрекъсната проверка

Моделът Zero-Trust предполага, че има вектори на атака както вътре, така и извън мрежата. Следователно никой потребител или устройство не трябва да се доверява автоматично и да им се предоставя достъп до чувствителни данни и приложения. Този модел непрекъснато проверява самоличността, привилегиите и сигурността на потребителите и устройствата. Тъй като нивата на риска се променят, забавянето на връзката принуждава потребителите и устройствата да потвърдят повторно самоличността си.

2. Микросегментиране

Микросегментирането е практиката за разделяне на периметрите за сигурност на по-малки сегменти или региони. Това помага да се поддържа отделен достъп до отделни части на мрежата. Например, потребител или програма с достъп до една зона няма да може да получи достъп до друга зона без подходящо разрешение.

Микросегментирането помага да се ограничи движението на нападателите, след като получат достъп до мрежата. Това значително намалява силата на атаката, тъй като всеки сегмент от мрежата изисква отделно разрешение.

3. Принцип на най-малката привилегия

Принципът на най-малката привилегия се основава на предоставянето на потребителите точно на достатъчно достъп, необходим за случай на употреба или операция. Това означава, че на конкретен потребителски акаунт или устройство ще бъде предоставен достъп само за един случай на употреба и нищо друго.

Мрежовите администратори трябва да бъдат внимателни, когато предоставят достъп на потребители или приложения и не забравяйте да отмените тези привилегии, когато достъпът вече не е необходим.

Политиката за достъп с най-малко привилегии минимизира излагането на потребителите на чувствителни части от мрежата, като по този начин намалява последиците от атаките.

4. Сигурност на крайната точка

В допълнение към достъпа с най-малко привилегии, моделът Zero-Trust също предприема мерки за защита на крайните потребителски устройства срещу рискове за сигурността. Всички крайни устройства се наблюдават непрекъснато за злонамерена дейност, зловреден софтуер или заявки за достъп до мрежата, инициирани от компрометирана крайна точка.

Ползи от прилагането на модел за сигурност с нулево доверие

Zero-Trust решава поредица от проблеми, които често възникват при традиционните модели за сигурност

Zero-Trust решава поредица от проблеми, които често възникват при традиционните модели за сигурност. Някои от предимствата на тази рамка за киберсигурност включват:

1. Защита срещу вътрешни и външни заплахи

Zero-Trust третира всички потребители и машини като враждебни. Той открива заплахи, идващи извън мрежата, както и вътрешни заплахи, които са трудни за откриване.

2. Намалете риска от филтриране на данни

Благодарение на мрежовото сегментиране, достъпът до различни мрежови зони е строго контролиран в Zero-Trust модел. Това минимизира риска от изнасяне на чувствителна информация извън организацията.

3. Осигурете безопасността на вашата отдалечена работна сила

Бързото преминаване към облачни приложения проправи пътя за отдалечени работни среди. Служителите могат да си сътрудничат и да имат достъп до мрежови ресурси отвсякъде, използвайки всяко устройство. Решенията за сигурност на крайната точка помагат да се запази безопасността на такава разпределена работна сила.

4. Добра инвестиция за предотвратяване на загуба на данни

Като се има предвид колко скъпи могат да бъдат нарушенията на данните, прилагането на подход за сигурност с нулево доверие трябва да се счита за страхотна инвестиция за борба с кибератаките. Всички пари, похарчени за предотвратяване на загуба на данни и кражба, са добре похарчени пари.